Възможности за производство на зелена енергия в България и Добруджа

Инсталирането на съоръжения за производство на зелена енергия играе важна роля за справянето с промяната в климата. [7] Някои страни членки на Европейския съюз (ЕС) вече са успели да постигнат 20-процентен дял от зелена енергия и България е една от тях. Следващата цел е да се намалят вредните емисии с още 40% (сравнено с 1990 г.) между 2021 и 2030 г.

Делът на възобновяема енергия в първичната енергийна консумация през 2016 г. достига 10.9%, което е 2.5 пъти повече сравнено с 2000 г. (4.2%). През 2000-2016 г. отношението между крайното и първичното енергийно потребление се е увеличило от 45% на 52%. Този растеж се дължи най-вече на намаляването на износа на електроенергия и увеличението на дела на зелена енергия. [7] Зелената енергия е втората по важност в България в потребителския сектор. В момента България е постигнала целта си за 16% консумация на енергия от възобновяеми източници.

Между 2020 и 2030 г. се очаква сериозно развитие на добива на слънчева енергия. Изчислено е, че от 2030 г. нуждата от електричество в ЕС ще бъде задоволявана от 48% възобновяема енергия, 33% енергия от невъзобновяеми източници и 19% ядрена енергия. [9] Докато през 2017 г. в изследване за България и Румъния се посочва, че и двете страни са използвали повече енергия от ТЕЦ, то през 2019 г- техният дял на възобновяема енергия е вече 20-30%. През 2016 г. стойностите в мегавати (MW) са най-ниски за енергията, добивана от биомаса, и хидроенергията, но те се увеличават през 2019 г- Броят на съоръженията за слънчева и вятърна енергия, както и на помпено-акумулиращите централи, почти не се променя според

Производство на електроенергия от вятъра

Според картата на районите с висока плътност на енергийния поток на вятъра [4], показана на фиг. 1, Добруджа и по-специално черноморското крайбрежие (както и билото на Стара планина) са подходящи за производство на електроенергия от вятъра. Неслучайно според класацията на вятърните паркове, публикувана в [6] най-големият вятърен парк в България - "Свети Никола" с мощност 156 мегавата се намира по черноморското крайбрежие на Добруджа – в землищата на селата Българево, Свети Никола, Хаджи Димитър, Раковски и Поручик Чунчево [6]. На второ място (72.5 MW) сред производителите на електроенергия от вятъра е "Ветроком" ЕООД, включващ разположените един до друг вятърни паркове "Ветроком" и "Контакт консул" по планинското било на Стара планина край Казанлък [6].

На трето място е вятърен парк "Суворово" във Варненска област. Общата мощност на десетте най-големи ветропаркове в България е 481,1 мегавата, което е 73% от всички вятърни мощности в страната, „които са 634 мегавата“ [6]. В класацията на десетте най-големи ветропаркове в България единствено вторият и третият парк не се намират в Добруджа. В таблица 1 са показани данните за инсталираните мощности на десетте най-големи ветропаркове в България (добавени са и следващите в класацията [6] два вятърни парка, които също се намират в Добруджа).

Според данните, цитирани в [5] Добруджа произвежда 55% от вятърната енергия в България. Освен това в Добруджа, в община Балчик се намира и най-ефективният вятърен парк – в с. Тригорци, според [5]. Пак според [5] най-много ветропаркове има в областите Добрич (494,34 MW), Стара Загора (73,8 MW) и Варна (60,45 MW). Или Добричка област произвежда 78% от вятърната енергия в България.

Производство на слънчева електроенергия

Според данни на Българската фотоволтаична асоциация (БФВА) [17], най-много фотоволтаични системи са инсталирани в Пазарджишка област. На фиг. 2 е показана карта на разположението на зелените електроцентрали според данни на асоциацията [16]. На сайта на БФВА е реализиран ВЕИ регистър на различните видове елекроцентрали на възобновяеми източници [6]. Според данните в регистъра, в Добричка област има само 7 фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ) с производствена мощност над 1 мегавата (табл. 2). След прегледа на българските сайтовете, посветени на ФЕЦ не намерихме обобщени таблични данни за фотоволтаичните системи в България и тяхното местоположение. Има и някои технически грешки в описанието на регистрираните ФЕЦ. Например, за всички такиви системи, които се намират в Добричка област, четем “обл. Разлог” – фиг. 3.

Вижда се, че производството на електроенергия от слънцето в Добричка област е много по-слабо застъпено, макар, че според направени изчисления в друг ученически проект слънчевите дни са над половината дни в годината. Една от причините е, че земята в Добричка област е земеделска.

Производство на електроенергия от биомаса

По данни на регистъра на централите на възобновяеми енергийни източници елктроцентралите, работещи с биомаса в България са само шест [18]. Съответно и делът на този вид електроцентрали в общия обем произведена зелена електроенергия е твърде малък. Показателен е фактът, че електроцентралите на биомаса (БиоЕЦ) в Добричка област са половината от общия брой БиоЕЦ (табл. 3) и произвеждат 47,47 % процента от този вид електроенергия в България.

Към електроцентралите на биомаса спадат и тези, които използват за ресурс водораслите. Според изследванията, водораслите се считат за обещаващ материал за добиване на енергия от биомаса, защото за растежа им не се изисква наличието на плодородна земя и се адаптират към различни природни и климатични условия [10].

Технологията за производство на енергия от водорасли още се развива. Но България и по-специално черноморските области, към които спада и обл. Добрич имат голям потенциал за развитие БиоЕИЦ с биомаса от водорасли. Защото според учените в Черно море, особено през летните месеци, водораслите се развиват добре и в излишък, като понякога дори пречат на летуващите. Допълнително предимство на водораслите е тяхното свойство да абсорбират въглероден диоксид от въздуха и да произвеждат кислород [10].